Докато се освестявах с дълго кафе и ровех в нета, слушайки “какво е неделята”, Стефан изстреля по скайпа едно “спиш ли бе тъпак”.

След 40 минути се срещнахме на лъвов мост и се натоварихме в едно такси и се запътихме към малашевци, където е позициониран българският вариант на неделен базар за непотребни неща.

Казвам български, защото навсякъде където съм ходил, този тип базари са доста по-различни. Можеш да си намериш сносни джунджурии за без пари. В България обаче взичко или се ползва докато не се разпадне, или се прибира в мазето за “ако потрябва”, за това и на битака има само истински боклуци, които много рядко стават за нещо.

Та стовари ни таксито и почнахме да обикаляме, аз зяпах безцелно боклуците, а Стефан ровеше в купищата от стари плочи. Изрови плоча на Duran Duran.

Мен нещо ме беше страх да снимам. Битака е пълнен с крадци, и други престъпници. Поне на мен така ми се видя, и реших че няма смисъл да се пробвам да ги снимам. Сто процента щях да отнеса ако не бой, то поне псувни.

Наобикаляхме се и се нагледахме на комунистически книги и деведесетарски компютри и решихме да си ходим пеша. Аз най-сетне си допих сутрешната бира и извадих апарата.

Колко от вас са ходили в Малашевци? От там се вижда горното.

Има неща които може би заслужават да бъдат закупени, но преобладават наистина боклуци.

Малашевските хора са горе-долу такива.

Тук всеки, който може да говори и е достатъчно голям за да рови в кофа се занимава с търговия.

Тук можете следното.

Децата не ги пазят родители, а кучета.

Това е тяхното ежедневие.

Техните улици.

Ако решите да отидете до битака си намерете някой, който да издържа на смрад, мърсотия и безцелно лутане.

Напомнете му да си вземе чанта, в която да напъха закупеното.

И не ходете пеша, а хванете трамвая.